Как да научим бебето на думичката „НЕ!“?

„Аз му казвам НЕ, а то прави точно обратното!“ – звучи ли ви познато това изречение? Ние много често сме го чували от ядосани майки и татковци по адрес на техните деца. Защо се получава така? Защо детето, макар да чува как майката (или бащата) казват „не“, не се съобразява и продължава да върши това, което си е наумило? Как да не допуснете това да се случи с вашето дете?

На тези и много други въпроси свързани с думичката „НЕ“ ще посветим тази публикация.

В стремежа вашето дете да расте в безопасна среда, да не се страхува безпричинно, да знае как да бъде независимо и общително, вие може би смятате, че още е рано за да разбира значението на думата „НЕ“.

Уверяваме ви, че това не е така! След първата година, детето вече напълно е осъзнало значението на тази дума, друг е въпроса с какво я свързва и как реагира на нея.

В началото не е достатъчно само да кажете „НЕ“

Само с думичката „не“ вие не можете да спрете детето, поне в началото. Дори след като то вече знае значението на думата, това ще зависи от вашия тон, от това, колко често го казвате и от това, дали говорите достатъчно сериозно.

Това не е дума, на която можете да се осланяте, докато детето не е научило от личен опит, какво тя означава и как вие ще реагирате, ако то не ви послуша. Не се провиквайте „Не“! с предупреждаващ глас от другата стая. Това му дава избор. И то си казва: „Дали да се подчиня или да бъда смел(а) и да дръпна покривката на масата?“ Помнете, че природата му го подтиква да опитва всичко и да се противопоставя на напътствията. То сигурно ще продължи да се приближава към покривката на масата, като ви поглежда с едно око, за да види доколко ще се ядосате. Много по-разумно е първите няколко пъти, когато се приближи до масата, веднага да отидете при него и да го дръпнете в другия край на стаята. Същевременно можете да кажете „Не!“, за да започне да научава значението на думата. Бързо му дайте някое списание, празна кутия или каквото и да е безопасно и интересно нещо. Няма смисъл да му подхвърляте играчка, която отдавна му е омръзнала.

Ако едно дете се приближава към запалена свещ, майката няма да седи спокойно и отдалеч да му подвикне с неодобрителен глас: „Не-Не!“. Тя, разбира се, ще скочи и ще го дръпне. Това е инстинктивна реакция и тя е правилната. По същия начин, ако искате реално да спрете вашето дете да направи нещо вие трябва поне в началото да съчетаете думите с действия. По този начин ще илюстрирате на детето си какво очаквате от него.

Бъдете последователни и решителни!

Да предположим, че след няколко минути детето отново се върне при покривката. Пак го дръпнете и му отвлечете вниманието веднага, твърдо, но приветливо. Същевременно кажете „Не, не!“. Седнете с него за минутка и му покажете какво може да прави с някоя нова играчка. Ако е необходимо, този път махнете покривката или даже го изведете от стаята. По този начин, вие тактично, но твърдо му показвате, че сте абсолютно сигурни в своето намерение и че покривката не е за игра. Не прибягвайте до ултиматуми, до спорове, до намръщени погледи, не се сърдете. Така едва ли ще постигнете целта, а само ще засилите упорството на вашето дете, защото то няма да ви разбере!

Не наказвайте!

Може би ще опонирате: „Детето няма да се научи, ако не му покажа, че е лошо или ако го накажа / изплаша“. Не ви съветваме да прибягвате до наказания или заплахи, защото за детето е важно да расте без да се страхува и да бъде възпитавана неговата независимост!

Уверяваме ви, че детето ще се научи, ако поговорите с него с делови тон и по категоричен начин. Бебетата и децата дори и да не разбират смисъла да думите улавят всяка промяна в интонацията и много добре се ориентират за начина по който им се говори! Ако вие неодобрително заклатите пръст към едно бебе, което още не разбира какво означава „не“, вашето раздразнение само засилва неговото непослушание.

Другия важен момент при осъзнаването на думичката „НЕ“ е детето да може да направи ясна причинно-следствена връзка. Казано по друг начин – в момента, в който вашето дете започне да прави нещо, което не трябва, вие трябва веднага да станете, да го дръпнете в страни и да кажете с твърд глас „НЕ!“. Ако пропуснете момента няма никакъв смисъл от фрази от вида „Не трябваше да правиш така!“, „Това, което направи е лошо!“. Просто изчакайте до следващия подходящ момент.

Не предизвиквайте детето!

Били сме свидетели на следния случай. Майка се оплаква как синът и постоянно бърника домашното кино. В момента, в който 6 годишния Митко влезе в стаята, майката веднага го погледна и с неодобрителен тон му каза „Да не си пипнал уредбата!“. Разбира се, Митко, който въобще не мислеше за уредбата и се беше запътил към нас веднага смени посоката, отиде към нея и започна да я бърника.

Поуката тук е да не предизвиквате детето. Не насочвайте умишлено вниманието на детето към неща, които са му забранени! По този начин вие събуждате в него естествения инстинкт за непокорство и желание за доказване. След това в стремежа си да се наложите, вие рискувате да повлияете негативно на независимостта на вашето дете!

Не злоупотребявайте с „НЕ“-то!

Използвайте думичката „НЕ“ пестеливо. За целта предварително решете кои неща наистина ще забраните на детето, но то ще може да ги вижда и стига и кои ще бъдат разрешени за него. Разбира се, вие трябва да гарантирате, че домът ви е безопасен за вашето бебе, без обаче да го превръщате в спартански! Детето трябва да свиква с обикновените предмети в един дом и извън него, защото вие не може да контролирате средата непрекъснато и на всякъде. Ако детето ви се приближи или е на път да направи нещо непозволено, не се колебайте да кажете „НЕ“ и ако е необходимо да отидите при детето и да го махнете.

Помнете, че ако непрекъснато сипете „НЕ, НЕ, НЕ“ вашето дете или напълно ще игнорира тази дума и тя ще загуби значението си, или пък ще се изнерви и ще започне да се опитва на свой ред да се налага.

Ако намирате статията за полезна, харесайте я или я споделете с бутоните по-долу.

Ако искате да коментирате или да споделите вашето мнение, не се колебайте да го направите! Ние вие очакваме!